Смеят се и удрят. Русия заплашват и с Орешник по правителстве...
Тетяна Станева, бесарабска българка, държавник и културен деятел, Фейсбук.
Хората свършиха, оръжието бързо и непрекъснато свършва, търпението на оживелите от дълго време е свършило, само че най-ужасното - свърши вярата.
Чувстваме отмалялост и изменничество от Запада и целия съзнателен свят, който по толкоз явна логичност би трябвало дружно с Украйна да се бори за справедливия безвреден свят, за свободата и общите полезности. Но няма правдивост, няма полезности, има единствено ползи. Целият свят кара по своя път на ползите.
На нас, украинските българи и всички в Украйна, е доста болно и обидно да виждаме - а ние виждаме, ние всичко виждаме - по какъв начин Западът моли да се понижи мобилизационната възраст в Украйна и да викат на фронта и 18-годишни деца. Сякаш ние ги въдим по хиляда за нощ и ги отглеждаме за война. Западът желае да реши въпроса без наше присъединяване и мнение, само че със нашата кръв и напълно не схваща настроенията на народа вътре.
Болно е и това, по какъв начин те вземат решение в сгода на “мира ”, а в действителност на Путин. В своя боязън са подготвени да жертват с нашата татковина, независимост и хора. Чуждата кръв не е така скъпа.
Нима не е ясно, че колкото повече храниш огъня с територии и хора, толкова по-голям той става? Пожарът с подливане на масло не се стопира. А в това време звярът става още по-голям и мощен. И все по-тежко да го спреш.
Представям си по какъв начин в кремъл се смеят и подиграват с Европа и целия свят всякога, премествайки алените линии и дразнейки го ту с броя на оръжието, ту всякога с новото му по-силно оръжие, ту с ударите по границите, ту с ракети по станциите за ток.
А в този момент към този момент заплашват и с " Орешник ": по държавния квартал. Смеят се и удрят. Смеят се и удрят още по-силно, когато не виждат опозиция. Кремълските насилници и убийци ще се спрат единствено когато видят ответен удар, когато почувстват мощ, по-голяма от своята.
Насилниците схващат единствено езика на силата.
Тази война ми припомня типичните връзки на насилник-жертва. Всички родственици са опитат да го спрат с ласкави думи, договаряния, обещани. С показалеца поучително махат на жертвата да не го нервира ненужно и да млъкне. Да спре да се оплаква, че по-такъв метод той ставал по-агресивен. Вместо да го санкционират, набият и сложат в затвор, те се опитат да натискат на жертвата, тъй като им писна от нейните недоволства. Защото са страхливци да сложат на място насилника. И сетне един ден ние намираме жертвата мъртва. Познато ви е, нали по този начин?
И по-късно въпреки всичко ще се откри някой който ще каже: “Ама, тя сама е отговорна, казахме ѝ да сяда и договаря с него. А тя го дразняше, оплакваше се и търсеше правдивост и наказване за него, наивница ”.
Съвсем явно е това, че силата води. Тя и диктува полезностите. Който е по-силен, той е прав. Който заплаща, той поръчва музиката. И от това в обществото на Украйна има цялостно обезсърчение.
Не утрайват и тези титани които от първи ден още от 2014 година са на войната. Отиват в СЗЧ (когато бойците заобикалят от указите на командира и от фронта). Не утрайват и най-трайните примерни двойки, разделят се. Не утрайват и най-дълготрайните патриоти, които бяха от самото начало през цялото време в Украйна, у дома, и помагаха с каквото могат. Все повече украински фамилии мислят за емиграция. Все повече хора това вършат. Надеждата ги излъга.
Надеждата ги накара да се усещат простаци. Как и на какво да се надяват в Украйна?
Какво ще прави светът с милиони украинци, разсипани по цялото земно кълбо? Аз нямам отговор. Аз запитвам. Има ли отговор някой?
Това е последната ми 12-та публикация по програмата “Борба с дезинформация ” и взех решение да свърша работата си ей по този начин. Да сумирам всичко. Извинявайте, че не давам вяра. Сама съм обезверена до безконечност.
Лесно се дава непозната независимост и животи, елементарно се броят непознатите деца и територии. Има ли значение какъв брой още гробове и сирачета ще има, когато те са непознати. За света това е единствено математика. Цифри. Не ориси, души и животи.
Проблемът, по моя сметка, е в това, че светът не вижда и не усеща войната и последствията от нея като собствен проблем.
Светът към момента мисли, че може да оцелее просто като не обръща внимание на протичащото се, като си зарови главата в пясъка.
Съвсем ясно е, че настроенията у украинците са разнообразни по въпроса на войната и други мотиви, защото от разнообразни точки гледат. Някой вижда вяра в Тръмп и републиканците, някой вини за всичко неприятно в живота си властта, някой си строи живота в Европа и се умори да чака, някой просто топи своя пъкъл в алкохол или антидепресанти. Но едно е еднообразно за всички ни - умората. И това, че ние всички всичко виждаме - и измяната на света, и гробовете на родните.
Би било добре да ослепеем за малко и да не виждаме по какъв начин светът върви към бездна, развързвайки ръцете на насилника, само че към момента виждаме и викаме за помощ. Изпайте (извадете) ни очите, че да ви олекне!
Хората свършиха, оръжието бързо и непрекъснато свършва, търпението на оживелите от дълго време е свършило, само че най-ужасното - свърши вярата.
Чувстваме отмалялост и изменничество от Запада и целия съзнателен свят, който по толкоз явна логичност би трябвало дружно с Украйна да се бори за справедливия безвреден свят, за свободата и общите полезности. Но няма правдивост, няма полезности, има единствено ползи. Целият свят кара по своя път на ползите.
На нас, украинските българи и всички в Украйна, е доста болно и обидно да виждаме - а ние виждаме, ние всичко виждаме - по какъв начин Западът моли да се понижи мобилизационната възраст в Украйна и да викат на фронта и 18-годишни деца. Сякаш ние ги въдим по хиляда за нощ и ги отглеждаме за война. Западът желае да реши въпроса без наше присъединяване и мнение, само че със нашата кръв и напълно не схваща настроенията на народа вътре.
Болно е и това, по какъв начин те вземат решение в сгода на “мира ”, а в действителност на Путин. В своя боязън са подготвени да жертват с нашата татковина, независимост и хора. Чуждата кръв не е така скъпа.
Нима не е ясно, че колкото повече храниш огъня с територии и хора, толкова по-голям той става? Пожарът с подливане на масло не се стопира. А в това време звярът става още по-голям и мощен. И все по-тежко да го спреш.
Представям си по какъв начин в кремъл се смеят и подиграват с Европа и целия свят всякога, премествайки алените линии и дразнейки го ту с броя на оръжието, ту всякога с новото му по-силно оръжие, ту с ударите по границите, ту с ракети по станциите за ток.
А в този момент към този момент заплашват и с " Орешник ": по държавния квартал. Смеят се и удрят. Смеят се и удрят още по-силно, когато не виждат опозиция. Кремълските насилници и убийци ще се спрат единствено когато видят ответен удар, когато почувстват мощ, по-голяма от своята.
Насилниците схващат единствено езика на силата.
Тази война ми припомня типичните връзки на насилник-жертва. Всички родственици са опитат да го спрат с ласкави думи, договаряния, обещани. С показалеца поучително махат на жертвата да не го нервира ненужно и да млъкне. Да спре да се оплаква, че по-такъв метод той ставал по-агресивен. Вместо да го санкционират, набият и сложат в затвор, те се опитат да натискат на жертвата, тъй като им писна от нейните недоволства. Защото са страхливци да сложат на място насилника. И сетне един ден ние намираме жертвата мъртва. Познато ви е, нали по този начин?
И по-късно въпреки всичко ще се откри някой който ще каже: “Ама, тя сама е отговорна, казахме ѝ да сяда и договаря с него. А тя го дразняше, оплакваше се и търсеше правдивост и наказване за него, наивница ”.
Съвсем явно е това, че силата води. Тя и диктува полезностите. Който е по-силен, той е прав. Който заплаща, той поръчва музиката. И от това в обществото на Украйна има цялостно обезсърчение.
Не утрайват и тези титани които от първи ден още от 2014 година са на войната. Отиват в СЗЧ (когато бойците заобикалят от указите на командира и от фронта). Не утрайват и най-трайните примерни двойки, разделят се. Не утрайват и най-дълготрайните патриоти, които бяха от самото начало през цялото време в Украйна, у дома, и помагаха с каквото могат. Все повече украински фамилии мислят за емиграция. Все повече хора това вършат. Надеждата ги излъга.
Надеждата ги накара да се усещат простаци. Как и на какво да се надяват в Украйна?
Какво ще прави светът с милиони украинци, разсипани по цялото земно кълбо? Аз нямам отговор. Аз запитвам. Има ли отговор някой?
Това е последната ми 12-та публикация по програмата “Борба с дезинформация ” и взех решение да свърша работата си ей по този начин. Да сумирам всичко. Извинявайте, че не давам вяра. Сама съм обезверена до безконечност.
Лесно се дава непозната независимост и животи, елементарно се броят непознатите деца и територии. Има ли значение какъв брой още гробове и сирачета ще има, когато те са непознати. За света това е единствено математика. Цифри. Не ориси, души и животи.
Проблемът, по моя сметка, е в това, че светът не вижда и не усеща войната и последствията от нея като собствен проблем.
Светът към момента мисли, че може да оцелее просто като не обръща внимание на протичащото се, като си зарови главата в пясъка.
Съвсем ясно е, че настроенията у украинците са разнообразни по въпроса на войната и други мотиви, защото от разнообразни точки гледат. Някой вижда вяра в Тръмп и републиканците, някой вини за всичко неприятно в живота си властта, някой си строи живота в Европа и се умори да чака, някой просто топи своя пъкъл в алкохол или антидепресанти. Но едно е еднообразно за всички ни - умората. И това, че ние всички всичко виждаме - и измяната на света, и гробовете на родните.
Би било добре да ослепеем за малко и да не виждаме по какъв начин светът върви към бездна, развързвайки ръцете на насилника, само че към момента виждаме и викаме за помощ. Изпайте (извадете) ни очите, че да ви олекне!
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ